Моливници

Отново се повтаря старата песен, майсторя си разни неща, обаче не ги качвам в блога...

Преди Коледа се сдобих с нова шевна машина, старата си работи отлично, но не ми бяха достатъчни функциите й. В интерес на истината от 3 години се оглеждах за нова шевна машина, която да има повече възможности. Та вече си имам "Братче" както галено го наричам, защото е Brother и всеки път като шия с него го благославям. Машината е електронна, с 40 функции и дотук изпробвах всичко, което предлага, разкош.

Дотук с хваленето, едно от първите неща, което уших беше моливник за подарък. Сдобих се с дантелени ципове и реших да изпробвам този вариант:

Моделът е от тук , очаквах да е по-дълъг, но не е. Достатъчен е обаче да побере химикалки и някой и друг молив.

Малкия ми син пожела и за себе си, така че му направих по-голям и обемист, за флумастрите и моливите. 

За този моливник, гледах от тук.

И двата модела са изключително лесни и приятни за шиене и вероятно скоро пак ще правя.

Хубава седмица :)

Little mermaid

     Празниците отминаха  и искам да пожелая на всички успешна и креативна 2014 година, пълна със здраве, късмет и щастие!

     

     За тази Коледа сестра ми поръча 2 неща за подаръци на племенничките. За малката - чанта /с която да смени Хелоу Кити/, а за голямата - калъф за ноутбук. 

     За чантичката знаех много добре какво ще избродирам - тази малка и усмихната русалка:

     Схемата на русалката е от блога The Snowflower Diaries. Авторката на блога има страхотен стил, поне на мен много ми харесва, препоръчвам Ви го. Бродирах на син лен Belfast vintage, с конци DMC по схемата с изключение на зеления цвят.

     Чантичката се закопчава с цип, за да не се изгуби някое съкровище, а отпред има джоб. Получи се по-шарена, но исках да избегна класическото розово за момиче. Подсилих плата с подлепващо, сложих и на подплатата също, така че се получи по-твърда и солидна чантичка.

     В някоя следваща публикация ще покажа и калъфа.

Отново детски несесери

     Бях обещала на две деца за рождения им ден да им направя несесер като на моя син. Ама хич не обичам да правя еднакви неща, предупредих, че ще са различни, хем да има елемент на изненада. Въпросните деца са близнаци - момче и момиче. За момчето идеята се избистри доста бързо /все пак съм мъжка майка/, обаче за момиченцето ми отне седмици да избера модел и плат. Работата е ясна - уж да е в розово, но да не е сладникаво, а и да не е бебешко, все пак е на 9 години, накратко ужас. Не успях да направя несесерите за рождения ден, но на първия учебен ден тържествено ги връчих. Признавам си, много се притеснявах дали децата ще си ги харесат, а те съвсем по детски и много искрено се зарадваха, при което на мен ми се отпусна душата.

 

     Момичешкият несесер е с прозорче, ето тук има урок как се прави. Аз руски разбирам, но не ми стана ясно как става номера с подплатата, та импровизирах донякъде, определено ще трябва да усъвършенствам метода.

 

     Това пък е момчешкия несесер, на него се "упражнявах" да слагам собственоръчно направено бие, ами ... и тук ще трябва да се усъвършенствам.
   

 

     Двата несесера са с еднакъв размер 22/11 см, нали все пак са за близнаци :) и понеже пак закъснявах, много набързо ги снимах и са ми ужасни снимките.

Детски несесер

     Голям мързел ме гони това лято, добре че се появи повод да направя нещо. Поканиха ни на детски рожден ден на много близко дете и реших да й направя несесер, големия ми син предложи да е с Hello Kity, аз много не съм фен, но наистина момиченцето го харесва, така че ...

     Несесера го направих буквално минути преди да тръгнем, така че и снимките са много набързо направени. Бродерията е от една японска книжка с Hello Kity на български лен, оказа се доста приятна основа за този вид бродерия. Скоро пак ще покажа още два несесера, за други дечица, оказа се, че децата много ми харесват творенията :)

Несесер за моливи

     Обикновено след новогодишните празници не ми се прави нищо, в такива случаи преравям гардеробите и шкафовете, пренареждам и се натъквам на разни забравени неща. Така намерих едни флумастри за плат и реших да ги тествам дали още рисуват или са изсъхнали. На парче дънков плат импровизирах и това което се получи го оформих като несесер за моливи на малкия ми син.

     Несесерът е с възможно най-семплата кройка, без подплата е, защото самия плат е твърд. За да го направя следвах този урок, мастър-клас или не знам как се казва .

Червената шапчица

     Ето как завършвам годината, това е последното ми творение, което отиде при една малка госпожица.

     Модела е от една разкошна френска книжка за Червената шапчица.

     Весело посрещане на Новата година ви пожелавам от все сърце!

От нищо нещо

     Любимите ми дънки се скъсаха, но послужиха за нещо ново и полезно. С част от единия крачол спретнах малко панерче за част от количките на малкия ми син, толкова му хареса, че ще правя още. В случая действах по най-мързеливия начин и подплата даже не сложих (което се оказа грешка, защото е доста меко).

 



     Не можах да намеря най-обикновени дървени копчета, затова са ми леко хипи, реших че ще е забавно.

Детска чантичка

     Преди няколко дни племенницата ми стана на 5 години и към купения подарък реших да добавя нещо от мен. След много умуване се спрях на чантичка и като за първи път не посмях да рискувам, затова използвах готова кройка . Получи се доста малка симпатична чантичка, около 12/14 см, закопчаването е с магнитно копче.

Моето мече ...

     В понеделник с малкия ми син бяхме на доктор, защото беше болен. На кушетката в кабинета обикновено има детски играчки и този път детето веднага забеляза една нова - мече. Аз също го видях, беше мече Тилда. На корема му беше избродирано "Моето мече" и синът ми ме попита какво пише, а аз му го прочетох. Тогава той каза - "Значи е мое" и повече нищо не беше в състояние да го отлепи от него. Прегледа свърши, докторката написа рецептата и трябваше да си ходим. Да ама моя син не иска да си тръгне без "моето мече" и за да го убедя да си ходим обещах, че ще му направя същото. Речено-сторено, на другия ден го уших, макар че никога не съм си мислела че ще правя играчка. По молба на детето мечето е бяло като полярните мечки защото са му любими, врата му не е пристегнат с панделка, защото било "момичешко" и на корема избродирах "моето мече" да е същото като това на докторката :)

Souvenirs d'enfance

От 4 дни 4-годишния ми син е с варицела и се разбрахме да му направя нещо, ако не си чеше пъпките. Още по Коледа бях обещала една възглавничка за новия му любимец - плюшено тюленче. Толкова е влюбен в него, че не се разделят, спи с него и го подмята наляво надясно. Много ми се искаше нещо по темата и най-сетне открих книгата на Véronique Enginger - Souvenirs d'enfance. Та точно там открих тюлен и за 2 дни го уших, оформих с подръчни материали, защото нямаше как да обикалям по магазини. Важното е, че детето си го хареса и най-вече няма разчесани пъпки.

И ето как вече цял ден тюлена спи с новата придобивка: