неделя, 24 февруари 2013 г.

Любов в кокошарника

     Както винаги когато трябва да направя нещо с краен срок, все не ми се получава. Миналата година видях това моделче и реших, че ще е много свежо за свети Валентин, нищо че не го празнуваме в нашето семейство. Забавна картинка ми се видя все пак, особено кокошката. Почнах го достатъчно отдавна, за да успея навреме, но тази година грипа тръшна децата, обикновено им се разминава, ама не и сега. Контурният бод се оказа много труден, петела го разшивах два пъти. При кокошката се изхитрих и прекопирах контура директно на панамата и така съкратих процеса. Оформих бродерията като къщичка, все едно е кокошарник. Първо направих долната част, след което направих и покрива, накрая сглобих двете части и добавих ширитче, което да имитира керемидки. Ръчно ги ших, защото исках да е перфектно, а с шевната машина все не ми се получаваше.


     Ето кое най-много ми хареса в гобленчето - тази изненадано-доволна физиономия на кокошката. Като си помисля нищо чудно и аз да изглеждам така в подобни ситуации :) .