неделя, 24 февруари 2013 г.

Любов в кокошарника

     Както винаги когато трябва да направя нещо с краен срок, все не ми се получава. Миналата година видях това моделче и реших, че ще е много свежо за свети Валентин, нищо че не го празнуваме в нашето семейство. Забавна картинка ми се видя все пак, особено кокошката. Почнах го достатъчно отдавна, за да успея навреме, но тази година грипа тръшна децата, обикновено им се разминава, ама не и сега. Контурният бод се оказа много труден, петела го разшивах два пъти. При кокошката се изхитрих и прекопирах контура директно на панамата и така съкратих процеса. Оформих бродерията като къщичка, все едно е кокошарник. Първо направих долната част, след което направих и покрива, накрая сглобих двете части и добавих ширитче, което да имитира керемидки. Ръчно ги ших, защото исках да е перфектно, а с шевната машина все не ми се получаваше.


     Ето кое най-много ми хареса в гобленчето - тази изненадано-доволна физиономия на кокошката. Като си помисля нищо чудно и аз да изглеждам така в подобни ситуации :) .

7 коментара:

Galina Hristova каза...

Слави,наистина е перфектно!Голям майтап е както се казва.Харесва ми много,прекрасна тема за този празник.Прегръдки!

Стефка каза...

Че как няма да е доволна, с тези страхотни жълти лалета, които и носи петелът... Много ми хареса и си открадвам идеята ти. Усмивки.

Славина каза...

Галя, много ти благодаря.
Стефи, добре дошла в моя блог, дано ти хареса.
Усмихнат ден ви пожелавам.

Rusi Nai каза...

Славина,развесели ме с твоята кокошка!
Много свежо,страхотна идея!!!!
Поздравления!!!

Славина каза...

Благодаря, Руси, радвам се, че и на теб ти е харесала.

Topcho каза...

Хах, разкошни сладури са!! А физиономията на кокошката наистина ее :D :D :D

Славина каза...

Благодаря , Топчо!